25.12.2012 г., 15:49 ч.

Война 

  Поезия » Любовна
1469 1 24

ВОЙНА

 

 

Не бе любов по време на холера,

а бе любов, по време на война,

в която ти се учеше да стреляш,

в която аз не можех да умра…

 

И светеха очите ни. От дързост.

И светеха сърцата ни. До кръв.

Болеше ни от всяка глътка въздух,

а изгревът ухаеше на смърт…

 

Разкъсвахме. Целувахме. Копняхме.

Безсмъртни, си подхвърляхме звезди.

Ранявахме се. Някак оцеляхме.

Наказвахме се. Бяхме по сами.

 

Кръвта ти в мен тече. Като олово.

А аз във теб забила съм кинжал

до дръжката. Душата ми е гола

и моля се отново да си цял…

© Ева Корназова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??