Война
ВОЙНА
Не бе любов по време на холера,
а бе любов, по време на война,
в която ти се учеше да стреляш,
в която аз не можех да умра…
И светеха очите ни. От дързост.
И светеха сърцата ни. До кръв.
Болеше ни от всяка глътка въздух,
а изгревът ухаеше на смърт…
Разкъсвахме. Целувахме. Копняхме.
Безсмъртни, си подхвърляхме звезди.
Ранявахме се. Някак оцеляхме.
Наказвахме се. Бяхме по сами.
Кръвта ти в мен тече. Като олово.
А аз във теб забила съм кинжал
до дръжката. Душата ми е гола
и моля се отново да си цял…
© Ева Корназова All rights reserved.
