25.02.2022 г., 12:46 ч.

Война 

  Поезия » Свободен стих
927 1 0

Страхът скова моето сърце,

душата ми трепне като перце.

Железни оси хвърчат към беззащитния народ,

молят се за своя мил живот.

Огнен гняв света залива,

човещината бавно загива.

Кому е нужна тази ужасия?

Обричате всичко в проклетия.

Децата пощадете

и на мига с това безумие престанете!

Брат застава срещу брата,

не търсете отплата.

Спрете!

Ръцете стиснете.

Нека добрината властва.

Нека не създаваме война, а братства.

Под едно небе живеем,

с война всичко ще пропилеем.

 

 

© Виолина Гергова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??