25.02.2022 г., 12:46

Война

1.5K 1 0

Страхът скова моето сърце,

душата ми трепне като перце.

Железни оси хвърчат към беззащитния народ,

молят се за своя мил живот.

Огнен гняв света залива,

човещината бавно загива.

Кому е нужна тази ужасия?

Обричате всичко в проклетия.

Децата пощадете

и на мига с това безумие престанете!

Брат застава срещу брата,

не търсете отплата.

Спрете!

Ръцете стиснете.

Нека добрината властва.

Нека не създаваме война, а братства.

Под едно небе живеем,

с война всичко ще пропилеем.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолина Гергова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...