25.02.2022 г., 12:46

Война

1.5K 1 0

Страхът скова моето сърце,

душата ми трепне като перце.

Железни оси хвърчат към беззащитния народ,

молят се за своя мил живот.

Огнен гняв света залива,

човещината бавно загива.

Кому е нужна тази ужасия?

Обричате всичко в проклетия.

Децата пощадете

и на мига с това безумие престанете!

Брат застава срещу брата,

не търсете отплата.

Спрете!

Ръцете стиснете.

Нека добрината властва.

Нека не създаваме война, а братства.

Под едно небе живеем,

с война всичко ще пропилеем.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолина Гергова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...