24.04.2008 г., 17:15

Войната на поета

717 0 7

Войната на поета

 

Поетът може да не иска,

но музата го тласка веч'

към яркия и сладък изгрев,

към грозната, ревяща сеч.

 

Поетът трябва да поеме

през своята съдба нелека -

тя иска всичко да му вземе,

но ще го отведе далеко.

 

През пътища сияйни и студени,

през облаци от светлина и дим

поетът ще лети и лази,

ще се опитва да се пази

от пътищата на раздора,

от суетите на позора,

от изкушението на мрака

и ще удари, без да чака.

 

Когато чуе свойто име

и дойде неговият ред,

в сияйни рими ще запее,

обгърнат в пламъци навред.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нико Ников Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря искрено за всички мнения и оценки. Ще има още...
  • Много добре написано!!! Поздрави!!! Изпълни ми душата !!!
  • Браво , моето момче!Поздрави за прекрасния стих!
    Бъди щастлив и весели празници!
  • "в сияйни рими ще запее,
    обгърнат в пламъци навред."... разбирам култът ти към ПОЕТА(най-малкото от заглавията ти личи)Обожествил си го.(което е похвално). Но (да не кажа абсурдно)наивно и плоско.За поета като за човек.Един винаги стоящ в страни"дрисльо" който рисува труповете, докато другите ги създават във ВОЙНАТА.И да неговата, на поета войната се води с думи и може много да направи с тях, но... Твое виждане!Поздрав!
  • кой е казал,че поетът е вятър работа...
    ето ви РОЕТ !
    браво Нико, само така...
    с уважение !

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...