Apr 24, 2008, 5:15 PM

Войната на поета

716 0 7

Войната на поета

 

Поетът може да не иска,

но музата го тласка веч'

към яркия и сладък изгрев,

към грозната, ревяща сеч.

 

Поетът трябва да поеме

през своята съдба нелека -

тя иска всичко да му вземе,

но ще го отведе далеко.

 

През пътища сияйни и студени,

през облаци от светлина и дим

поетът ще лети и лази,

ще се опитва да се пази

от пътищата на раздора,

от суетите на позора,

от изкушението на мрака

и ще удари, без да чака.

 

Когато чуе свойто име

и дойде неговият ред,

в сияйни рими ще запее,

обгърнат в пламъци навред.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нико Ников All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря искрено за всички мнения и оценки. Ще има още...
  • Много добре написано!!! Поздрави!!! Изпълни ми душата !!!
  • Браво , моето момче!Поздрави за прекрасния стих!
    Бъди щастлив и весели празници!
  • "в сияйни рими ще запее,
    обгърнат в пламъци навред."... разбирам култът ти към ПОЕТА(най-малкото от заглавията ти личи)Обожествил си го.(което е похвално). Но (да не кажа абсурдно)наивно и плоско.За поета като за човек.Един винаги стоящ в страни"дрисльо" който рисува труповете, докато другите ги създават във ВОЙНАТА.И да неговата, на поета войната се води с думи и може много да направи с тях, но... Твое виждане!Поздрав!
  • кой е казал,че поетът е вятър работа...
    ето ви РОЕТ !
    браво Нико, само така...
    с уважение !

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...