25.09.2014 г., 22:26

Войната в мене

665 0 5

Потроших много думи!?

Удавих своите мечти...

И стихове без бой

преминаха през 

мойте мисли...!

Споделени само...

с моето сърце.

 

Колко вътрешни войни

във съзнанието водя.

Боря се с какво ли не!

Даже с най-големите 

стихии в мене...

 

Дето бяха със години

в плен!

Изковани 

в невидими окови...

Окови от словесен дим!?

Сега изляха се,

болезнени и страшни?

И стринаха покоя в мен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се когато бъда разбран и стиха ми е докоснал душата на друг!!!
    Благоря от сърце!!!
  • Всеки един от нас понякога води битка със себе си. И докато не победим вътрешните си страхове, няма да намерим покой. Поздрави Ангел!
  • Благодаря момичета за топлите думи.Радвам се !Поздрави!!!Стойна ,Пламе .
  • Да, мисля,че всеки един е водил такива битки със себе си !
  • Добра вечер, Ангеле!
    Интересна и оригинална творба!Сякаш разказваше за моите мисли.
    Накара ме да се замисля. Поздрав!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...