25 sept 2014, 22:26

Войната в мене

  Poesía » Otra
672 0 5

Потроших много думи!?

Удавих своите мечти...

И стихове без бой

преминаха през 

мойте мисли...!

Споделени само...

с моето сърце.

 

Колко вътрешни войни

във съзнанието водя.

Боря се с какво ли не!

Даже с най-големите 

стихии в мене...

 

Дето бяха със години

в плен!

Изковани 

в невидими окови...

Окови от словесен дим!?

Сега изляха се,

болезнени и страшни?

И стринаха покоя в мен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се когато бъда разбран и стиха ми е докоснал душата на друг!!!
    Благоря от сърце!!!
  • Всеки един от нас понякога води битка със себе си. И докато не победим вътрешните си страхове, няма да намерим покой. Поздрави Ангел!
  • Благодаря момичета за топлите думи.Радвам се !Поздрави!!!Стойна ,Пламе .
  • Да, мисля,че всеки един е водил такива битки със себе си !
  • Добра вечер, Ангеле!
    Интересна и оригинална творба!Сякаш разказваше за моите мисли.
    Накара ме да се замисля. Поздрав!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...