3.01.2020 г., 7:56  

Не тъжете другари

613 0 6

Ех, войници, войници,

мои набори стари!

Натежали са есенни жици -

тънкострунни самотни китари...

 

Ех, войници, войници,

как отлитнаха дните!

Пеят тъжно разплакани птици,

там далече отвъд висините...

 

Ех, войници, войници,

мои верни другари!

Колко черни къдрици

старостта ги попари!

 

Не тъжете, войници!

Не запалвайте клади!

Светят шепа жълтици

в душите ни млади!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...