В окото на бурята
В окото на бурята е празно и толкова пусто,
а мъглата се стели на лепкави, сиви валма,
хипнотична спирала от водни порои засмуква
тъй познатия свят, да те вземе от тук е дошла.
Неразбрана е бурята, иска другар да си има
и излива душата си в едри дъждовни сълзи,
раздира гърдите й болка, непозната по име,
катинар за вселенските порти в ръцете държи.
Ослепяло око от надежда за обич се взира
и прорязват светкавици с остри кинжали нощта,
небесата извличат кресчендо от счупена лира.
В този миг осъзнаваш, че сам си и дишаш едва.
Няма път, ни пътека, само бурята мощна и ти.
За малко любов ще направи с живота размяна,
за любим се оглежда, самотата й страшно тежи,
тя се храни със страх и милост в окото й няма.
В изнемога крещи, но недей се предава, човеко,
измоли малко време, нейният гняв е обречен.
Да излезеш от бурята жив, е задача нелека,
но щом го направиш, то значи си стигнал далече!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Sarieva Всички права запазени
