20.01.2008 г., 16:51 ч.

Волен 

  Поезия
1155 0 3
Волен

Дърпаш ме!
Дърпаш ме към себе си назад.
Пусни ме!
Пусни ме, обичам те,
но нека полетя и аз!

Привличаш ме!
Притискаш тялото ми към своето!
Пусни ме!
Пусни ме, обичам те,
но нека ида аз при своите!

Там, където се роди и ти, и мечтите - моите.
Там, където малцина стояха.
Майко Земя, разпусни оковите,
да те видя от космоса цялата.

Пусни ме да литна на воля,
като песен в таз волна „страна”.
Да видя красотите аз, твоите,
от хиляди метри, но в пълна „дъга”.

А после върни ме!
Върни ме при хората – слепите.
Сред тях да скитам с усмивка.
И да им казвам, на клетите.
„Видях я аз цялата, тя е красива!”

© Рефицул Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??