Като птицата свободна
искам въздуха да хвана,
скитам из света безброден,
хем ме има, хем ме няма.
Като вятъра в косите-
волна, нежна, но и пряма,
нося смисъла на дните-
днес съм тук, утре ме няма.
Като кръв туптя в гърдите,
галя като морска пяна,
с вкус на вино са сълзите.
Плача. След това ме няма...
А пък любовта безкрайна
с най-красивата премяна
ще посрещна, като тайна-
тук сега, след миг ме няма.
Ти тръгни във тъмнината.
Чакам те без дъх, засмяна...
Днес яви се на вратата-
утре... може да ме няма!
© Любимата Всички права запазени