Воля за живот
Воля за живот
И в миг денят превърна се в цигулка,
под нежните ù звуци плаче тя -
една жена, загърната в качулка
с надежда боса тръгва по света.
Върви сама и стъпва предпазливо
следи краката ù оставят през калта.
И дъжд от пролет завалява боязливо,
лицето си разкрива, не от суета.
Качулката подгизнала отметва,
косите вдишват мократа трева.
Очите стъклени просветват -
проглежда себе си и за света.
Затопля се от падащите капки
и трезво се отправя към дома!
Опитаха се да я изядат на хапки…
Не се остави, с воля оцеля!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Манипулирам Всички права запазени
