17 мар. 2015 г., 20:38

Воля за живот 

  Поэзия » Философская
592 1 7

Воля за живот

 

И в миг денят превърна се в цигулка,

под нежните ù звуци плаче тя -

една жена, загърната в качулка

с надежда боса тръгва по света.

 

Върви сама и стъпва предпазливо

следи краката ù оставят през калта.

И дъжд от пролет завалява боязливо,

лицето си разкрива, не от суета.

 

Качулката подгизнала отметва,

косите вдишват мократа трева.

Очите стъклени просветват -

проглежда себе си и за света.

 

Затопля се от падащите капки

и трезво се отправя към дома!

Опитаха се да я изядат на хапки…

Не се остави, с воля оцеля!

© Манипулирам Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??