Восъчно

7.02.2012 г., 23:53 ч.

Поезия » Любовна

577 0 0

Озъртам се в галоп,
бия чужди
стълбища и порти,
за лика ти и
една усмивка
боря се,
пък сподавената мъка -
нека ми накърти!
Като паяк
спускам се по
собствените прежди,
търся непрестанно ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Восъчно

Искате да прочетете повече?

Предложения