14.11.2017 г., 8:36

Врабче

2.1K 4 39

Приветства Врабчо зимното утро:

Джив! Джив! Дживдживдживджив!

Аз съм гладен! Аз съм жив!

Спах на топло до комина!

Бяхме с врабката двамина.

Трошици на перваза и утре ще съм жив!

Тъй измина цяла зима.

Врабчо нийде не замина.

А  една прекрасна сутрин,

пролетна, уханна, цветна,

през прозореца погледнах.

На перваза три врабчета

се разхождаха напето.

Врабчо, Врабка и врабчето

- на моите приятели детето.

Джив! Джив! Дживджив...

Този призив ме прави щастлив!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Уж обикновена, невзрачна птичка. Не е прелетна. Обичайна е за нашата природа. Но напоследък рядко виждам врабчета. Зимите станаха много студени, летата - много горещи. Птиците, които не мигрират, имат нужда от помощ. А врабчето беше претендент за символ на БГ птичи свят.

Коментари

Коментари

  • Напоследък не се множат. Отдавна не съм виждала врабчета. Благодаря ви Васи и Съни.
  • И те студуват и се страхуват, но се множат! Поздрави!
  • В едно много малко и крехко същество, в една шепичка живот, толкова сила и издръжливост... Докосна ме ти с тази топлина, която струи от стихотворението, Марги! Благодаря ти, поздрави!!!
  • Благдаря ти, Хари, че приюти моето врабче в любими.
  • Моята природа е у нас. В двора, на прозореца, пред портата... Аз съм в нея. Благодаря ти, Бени.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...