Приветства Врабчо зимното утро:
Джив! Джив! Дживдживдживджив!
Аз съм гладен! Аз съм жив!
Спах на топло до комина!
Бяхме с врабката двамина.
Трошици на перваза и утре ще съм жив!
Тъй измина цяла зима.
Врабчо нийде не замина.
А една прекрасна сутрин,
пролетна, уханна, цветна,
през прозореца погледнах.
На перваза три врабчета
се разхождаха напето.
Врабчо, Врабка и врабчето
- на моите приятели детето.
Джив! Джив! Дживджив...
Този призив ме прави щастлив!
© Маргарита Ангелова Всички права запазени