1.07.2009 г., 12:36 ч.

Враг и Създател 

  Поезия » Друга
846 0 2

Пак съм в този скапан лабиринт,

не спря да ме объркваш с праведници, Боже,

ти ми слагаш маска, сатаната ме нарича син,

не зная кой от двама ви да моля?

 

Най-голямо във мен е сърцето ми,

побра и от двама ви много уроци,

научих, че всичко  е само две шепи

и в къщи да каня и чуждите гости .

 

Делник прахосвам, неделята постя,

камбаните бият единствено в църквата!

На бедните давам, от богатите прося

и всяка добра дума прибирам във кърпа.

 

Не ме е страх от теб, Сатана!

Най-мощният ти рев пред Бога  е мъркане,

ако си толкова велик и си на моята страна,

дари ме ти тогава със безсмъртие...

 

Зад мен ще пристъпи  в този ден  Бог,

яви ми се тихо в гръб като ..."приятел"...!

Сърцето напълнихте със зло и добро,

ще служи отново на враг и  създател!

© Георги Зафиров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??