Пак съм в този скапан лабиринт,
не спря да ме объркваш с праведници, Боже,
ти ми слагаш маска, сатаната ме нарича син,
не зная кой от двама ви да моля?
Най-голямо във мен е сърцето ми,
побра и от двама ви много уроци,
научих, че всичко е само две шепи
и в къщи да каня и чуждите гости .
Делник прахосвам, неделята постя,
камбаните бият единствено в църквата!
На бедните давам, от богатите прося
и всяка добра дума прибирам във кърпа.
Не ме е страх от теб, Сатана!
Най-мощният ти рев пред Бога е мъркане,
ако си толкова велик и си на моята страна,
дари ме ти тогава със безсмъртие...
Зад мен ще пристъпи в този ден Бог,
яви ми се тихо в гръб като ..."приятел"...!
Сърцето напълнихте със зло и добро,
ще служи отново на враг и създател!
© Георги Зафиров Всички права запазени