Jul 1, 2009, 12:36 PM

Враг и Създател

  Poetry » Other
1.1K 0 2

Пак съм в този скапан лабиринт,

не спря да ме объркваш с праведници, Боже,

ти ми слагаш маска, сатаната ме нарича син,

не зная кой от двама ви да моля?

 

Най-голямо във мен е сърцето ми,

побра и от двама ви много уроци,

научих, че всичко  е само две шепи

и в къщи да каня и чуждите гости .

 

Делник прахосвам, неделята постя,

камбаните бият единствено в църквата!

На бедните давам, от богатите прося

и всяка добра дума прибирам във кърпа.

 

Не ме е страх от теб, Сатана!

Най-мощният ти рев пред Бога  е мъркане,

ако си толкова велик и си на моята страна,

дари ме ти тогава със безсмъртие...

 

Зад мен ще пристъпи  в този ден  Бог,

яви ми се тихо в гръб като ..."приятел"...!

Сърцето напълнихте със зло и добро,

ще служи отново на враг и  създател!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Зафиров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...