19.02.2020 г., 17:46

Врата

2.3K 2 3

Вън вали, отвори ми да вляза,

че подгизнах от обич отпред!

Не оставяй сърцето си празно!

Цвете нежно откъснах за теб.
 

Погледни ме, не виждаш ли лято,

а в очите ми има море?

Не оставяй сърцето си сляпо!

Нека цветето днес не умре!

 

Не вали, а в душата е болно,

но да вляза при теб съм готов.

Не оставяй сърцето си голо!

Нека аз го обвия с любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венелин Недялков Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...