19.02.2020 г., 17:46

Врата

2.3K 2 3

Вън вали, отвори ми да вляза,

че подгизнах от обич отпред!

Не оставяй сърцето си празно!

Цвете нежно откъснах за теб.
 

Погледни ме, не виждаш ли лято,

а в очите ми има море?

Не оставяй сърцето си сляпо!

Нека цветето днес не умре!

 

Не вали, а в душата е болно,

но да вляза при теб съм готов.

Не оставяй сърцето си голо!

Нека аз го обвия с любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венелин Недялков Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...