Нима не знаеш, че вратата да отворя,
ще трябва първо леко аз да я открехна.
И ще притихна, за да чуя песента на часовоя,
ще се ослушвам за скрити разрези и цепки.
И ред по ред, аз всичко ще претърся,
горещо молейки гореща кръв да не намеря.
И ще е страшно и два пъти ще се прекръстя,
за да полегна морно в твоята постеля.
© Михаела Попова Всички права запазени