Oct 5, 2015, 5:42 PM

Врата

  Poetry » Love
494 1 0

Нима не знаеш, че вратата да отворя,

ще трябва първо леко аз да я открехна.

И ще притихна, за да чуя песента на часовоя,

ще се ослушвам за скрити разрези и цепки.

И ред по ред, аз всичко ще претърся,

горещо молейки гореща кръв да не намеря.

И ще е страшно и два пъти ще се прекръстя,

за да полегна морно в твоята постеля.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаела Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...