30.10.2008 г., 7:41

Вратата...

1.1K 0 1

Вървях безкрайно дълго. По безкраен друм.
И търсих все финала. На безкрая.
Вървейки, все повтарях си наум,
че скоро ще пристигна във онази стая.

Вървях и стисках ключ един.
В дъжда сълзите тихо се размиваха.
А мислите объркани потъваха във дим.
Цигарен. Спомените ме раздираха.

Вървях безспир. През собствените си миражи.
Вървях през спомена за лято влюбено.
Вървях през собствените си накъсани пасажи.
Със ключ в ръка, във времето изгубено.

Вървях. И сила в себе си намирах.
Ключът изстиваше в ръката.
Стоманата шептеше, но не спирах.
Вървях. И търсех все вратата.

Вървях и падах. После се издигах.
А пътят ми илюзия е бил.
Любимата врата аз никога не стигах.
Следите някой бе изтрил.

Но в миг един видях вратата.
Затичах да отворя, но ключът заяде.
Сега разбрах - ти просто си сменил бравата.
Сега разбрах - ти просто... ме предаде...

И днес вървя. И моля някой да направи
за нашата врата ключа необходим.
Но, късно е, любов, ти просто ме забрави.
Оставам пред вратата, зад която си незрим...

                                                                                  ОПИТАХ СЕ ДА ВЛЯЗА... ЗНАЕШ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Терзийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...