26.11.2021 г., 12:49

Врати

461 0 0

Вратите са място,

което да преминеш

по избор направен от теб

Да влезеш или затръшнеш

по всяко време, по пътя напред.

Вратите..,

о, те са много в живота,

душевни, сърдечни, невзрачни,

украсени цветно, с охота,

олющени... тъмни и мрачни

Коридорът е дълъг,

цял живот го вървим.

Прекрачваме прагове на различни врати.

Повечето лесно отваряме,

но всичко направено лесно

бързо забравяме.

За други, потребна е воля,

умение, удивителен чар,

цветен характер - артистичен

надарен със словесния дар.

Времето безпощадно

все към определена ни тика

в изпитания сурови и странни

умът ни в безпомощност стихва.

С всяко отваряне на нова врата

изненади промушват се на мига.

Завихрят живота ни в пространства сурови

където се сблъскваме в себе си,

непознати... и неготови.

Там срещаме приятелства скришни

мимолетни и странни, но и излишни.

Сблъскваме се и с тежки, трудни ключалки

на вратички уж крехки, невзрачни и малки,

които ни учат да бъдем стабилни,

да вярваме в себе си и бъдем усилни.

Случва се, често пред тези врати,

да се натъкнем на хора, от които боли.

Но най-съкровени са вратите душевни.

Те пазят ключета... изключителни, щедри...

Определени за хора широко скроени

с човечност различна и безкрайни вселени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...