Nov 26, 2021, 12:49 PM

Врати

  Poetry
457 0 0

Вратите са място,

което да преминеш

по избор направен от теб

Да влезеш или затръшнеш

по всяко време, по пътя напред.

Вратите..,

о, те са много в живота,

душевни, сърдечни, невзрачни,

украсени цветно, с охота,

олющени... тъмни и мрачни

Коридорът е дълъг,

цял живот го вървим.

Прекрачваме прагове на различни врати.

Повечето лесно отваряме,

но всичко направено лесно

бързо забравяме.

За други, потребна е воля,

умение, удивителен чар,

цветен характер - артистичен

надарен със словесния дар.

Времето безпощадно

все към определена ни тика

в изпитания сурови и странни

умът ни в безпомощност стихва.

С всяко отваряне на нова врата

изненади промушват се на мига.

Завихрят живота ни в пространства сурови

където се сблъскваме в себе си,

непознати... и неготови.

Там срещаме приятелства скришни

мимолетни и странни, но и излишни.

Сблъскваме се и с тежки, трудни ключалки

на вратички уж крехки, невзрачни и малки,

които ни учат да бъдем стабилни,

да вярваме в себе си и бъдем усилни.

Случва се, често пред тези врати,

да се натъкнем на хора, от които боли.

Но най-съкровени са вратите душевни.

Те пазят ключета... изключителни, щедри...

Определени за хора широко скроени

с човечност различна и безкрайни вселени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...