26 нояб. 2021 г., 12:49

Врати

464 0 0

Вратите са място,

което да преминеш

по избор направен от теб

Да влезеш или затръшнеш

по всяко време, по пътя напред.

Вратите..,

о, те са много в живота,

душевни, сърдечни, невзрачни,

украсени цветно, с охота,

олющени... тъмни и мрачни

Коридорът е дълъг,

цял живот го вървим.

Прекрачваме прагове на различни врати.

Повечето лесно отваряме,

но всичко направено лесно

бързо забравяме.

За други, потребна е воля,

умение, удивителен чар,

цветен характер - артистичен

надарен със словесния дар.

Времето безпощадно

все към определена ни тика

в изпитания сурови и странни

умът ни в безпомощност стихва.

С всяко отваряне на нова врата

изненади промушват се на мига.

Завихрят живота ни в пространства сурови

където се сблъскваме в себе си,

непознати... и неготови.

Там срещаме приятелства скришни

мимолетни и странни, но и излишни.

Сблъскваме се и с тежки, трудни ключалки

на вратички уж крехки, невзрачни и малки,

които ни учат да бъдем стабилни,

да вярваме в себе си и бъдем усилни.

Случва се, често пред тези врати,

да се натъкнем на хора, от които боли.

Но най-съкровени са вратите душевни.

Те пазят ключета... изключителни, щедри...

Определени за хора широко скроени

с човечност различна и безкрайни вселени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Сотирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...