Вредата от алкохола
Навън бе мрачно и студено,
и претоварено с мъгла!
Качих се в нас, и мигновено
докопах уискито с ръка!
Студът бе повод да си капна
малко Джони в бучка лед.
Намръщено на екс го цапнах
и се заех да слагам ред
на глупостите си - в живота
и на батаците край мен.
Да мъкна кръста към Голгота,
без да се кая всеки ден.
Гаврътнах четри-пет капачки
и пожелах да сложа край
на срещи с кифли и карачки,
за да отида в някой Рай,
пристоен и дълбокомислен,
без дългове и грехове!
Обичащ, вярващ и пречистен,
с едно единствено моме!
Изпих набързо триста грама,
бутилката преполових.
И взех че викнах две мадами
да чуят навия ми стих!
Девойките… ми бяха близки.
Те бяха с мен в един отбор.
Полягах с тях след литър уиски,
без да си давам много зор.
А мацките… дойдоха бързо.
Навярно мъчеше ги глад.
Отворих им - бутилка бърбън
и ги почерпих шоколад.
Наздравицата беше кратка:
- За най-красивите жени,
дошли да лапнат нещо сладко
с мъжа на техните мечти!
Потеглих с храбрите девойки.
Надигах чашата за тях!
И без - презумпция за тройки
и мисли за първичен грях,
засричах новото ми стихче:
За споделената любов!
И с много мъка - споделих че
да легна с тях, не съм готов.
Разказах им, че във мъглата
решение едно съм взел:
Да си размахвам - чукалата,
без да се правя на козел.
А мацките… ми се присмяха:
- Не се прави на идиот!
Недей възпира, сиромаха,
че днес ще хвърли много пот!
Погълнах още триста грама,
и междувременно реших,
че любовта - със две мадами
е нещо като хубав стих!
Отворих следващото Джони,
с мометата от две страни.
Между прекрасните балкони
на двете хубави жени!
Юри Йовев
Явуари 2024 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
