Вредата от алкохола
Навън бе мрачно и студено,
и претоварено с мъгла!
Качих се в нас, и мигновено
докопах уискито с ръка!
Студът бе повод да си капна
малко Джони в бучка лед.
Намръщено на екс го цапнах
и се заех да слагам ред
на глупостите си - в живота
и на батаците край мен.
Да мъкна кръста към Голгота,
без да се кая всеки ден.
Гаврътнах четри-пет капачки
и пожелах да сложа край
на срещи с кифли и карачки,
за да отида в някой Рай,
пристоен и дълбокомислен,
без дългове и грехове!
Обичащ, вярващ и пречистен,
с едно единствено моме!
Изпих набързо триста грама,
бутилката преполових.
И взех че викнах две мадами
да чуят навия ми стих!
Девойките… ми бяха близки.
Те бяха с мен в един отбор.
Полягах с тях след литър уиски,
без да си давам много зор.
А мацките… дойдоха бързо.
Навярно мъчеше ги глад.
Отворих им - бутилка бърбън
и ги почерпих шоколад.
Наздравицата беше кратка:
- За най-красивите жени,
дошли да лапнат нещо сладко
с мъжа на техните мечти!
Потеглих с храбрите девойки.
Надигах чашата за тях!
И без - презумпция за тройки
и мисли за първичен грях,
засричах новото ми стихче:
За споделената любов!
И с много мъка - споделих че
да легна с тях, не съм готов.
Разказах им, че във мъглата
решение едно съм взел:
Да си размахвам - чукалата,
без да се правя на козел.
А мацките… ми се присмяха:
- Не се прави на идиот!
Недей възпира, сиромаха,
че днес ще хвърли много пот!
Погълнах още триста грама,
и междувременно реших,
че любовта - със две мадами
е нещо като хубав стих!
Отворих следващото Джони,
с мометата от две страни.
Между прекрасните балкони
на двете хубави жени!
Юри Йовев
Явуари 2024 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
