Вреден навик
Вреден Навик!
Като запалена цигара,
караш ме от тебе да си дръпна,
като за лято във разгара
искаш във очакване на тръпна.
След първата последва втора,
запалката в ръката ми трепти,
умът не иска таз отрова,
но сърцето друго нареди.
Устата свикна в тази поза
да издишва твоя нежен дим.
Устните ти като бодили-роза
превръщат розовия цвят във син.
После пак сама оставам,
с мен е само пепелта,
че съм свикнала със теб забравям
и забравям ти целта.
Вреден навик си за мен,
вреден и порочен може би.
Затова първа те оставям,
преди да ме погубиш ти!
Като запалена цигара,
караш ме от тебе да си дръпна,
но цигарата в пепелника си гори,
защото за тебе вече аз не тръпна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Димова Всички права запазени
))
