13 окт. 2011 г., 12:38
Вреден Навик!
Като запалена цигара,
караш ме от тебе да си дръпна,
като за лято във разгара
искаш във очакване на тръпна.
След първата последва втора,
запалката в ръката ми трепти,
умът не иска таз отрова,
но сърцето друго нареди.
Устата свикна в тази поза
да издишва твоя нежен дим.
Устните ти като бодили-роза ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация