13 окт. 2011 г., 12:38

Вреден навик

1.1K 0 12

Вреден Навик!



Като запалена цигара,
караш ме от тебе да си дръпна,
като за лято във разгара
искаш във очакване на тръпна.

След първата последва втора,
запалката в ръката ми трепти,
умът не иска таз отрова,
но сърцето друго нареди.

Устата свикна в тази поза
да издишва твоя нежен дим.
Устните ти като бодили-роза
превръщат розовия цвят във син.

После пак сама оставам,
с мен е само пепелта,
че съм свикнала със теб забравям
и забравям ти целта.

Вреден навик си за мен,
вреден и порочен може би.
Затова първа те оставям,
преди да ме погубиш ти!


Като запалена цигара,
караш ме от тебе да си дръпна,
но цигарата в пепелника си гори,
защото за тебе вече аз не тръпна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...