Време лети, но време и спира

като палач с остра секира.

Време доказва,

че време наказва

като гадина тихо налазва.

И време е време.

Време да вземе.

Време не молиш дори на колене...

Време не чува, говори и спори.

Време гради за да събори.

Време бяха, а после дотяга.

И точно тогава около шия се стяга

Време напада, а после прегръща.

Време минава и всичко се връща...

Време в пустиня без оазис, мираж.

Тогава време се крие в прохладен гараж.

Време без часовник атлас и компас,

но Време винаги идва в точния час.

Дава и взима.

Носи лято и зима

Сълзи, смях... плач ...

Казах ли, че Времето е просто палач.