Време
Време лети, но време и спира
като палач с остра секира.
Време доказва,
че време наказва
като гадина тихо налазва.
И време е време.
Време да вземе.
Време не молиш дори на колене...
Време не чува, говори и спори.
Време гради за да събори.
Време бяха, а после дотяга.
И точно тогава около шия се стяга
Време напада, а после прегръща.
Време минава и всичко се връща...
Време в пустиня без оазис, мираж.
Тогава време се крие в прохладен гараж.
Време без часовник атлас и компас,
но Време винаги идва в точния час.
Дава и взима.
Носи лято и зима
Сълзи, смях... плач ...
Казах ли, че Времето е просто палач.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Rosita Nikolova Всички права запазени
