13.09.2025 г., 22:59

Време

223 0 1
                    Време 

 

 

Времето е най-ценното в живота,

то се дава на човек от Господ Бог, съдба.

Човек се ражда и часовника тик-така,

започва и завършва живота му на света.

 

За жалост много хора не оценяват това,

то по- ценно е от злато и много пара'.

Здравето на човек е важното, истината,

всичко друго се печели, времето никога.

 

А то времето си изтича, отминава,

като шепа пясък в твоята ръка.

Макар и да го стискаш той изтича,

пясъчен часовник отброява дните ни сега.

 

И никой нищо не ще да вземе при Бога,

Той определя на неговата душа, съдба.

Какво е сторил през живота си, добро или злина,

ще отговаря и ще му се потърси сметка за това.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...