17.04.2009 г., 16:53

Време

1.4K 0 9

(опит за бяло...)


Аз никога не съм обичала зимата

но ми се случи ТИ и промени ме...

и аз започнах...

с любовта към Декември,

в мига, който ме попита

дали ми е студено.

Помня онзи вълшебен миг…

ти помниш ли

в който преобърна живота ми

студено ли ти е – попита ме

какво ли съм усетила тогава

предусещах ли знаци

различно движение на въздуха...

предполагах ли любов, в теб, в мен?

кой може да разгадае бъдещето?

А и то май наистина не позволява...

всеки път, щом надникнеш в него, се променя...


сигурна съм прошепнах ти

здравей не ме познаваш, но не задълго,

защото обещавам ти, че до две седмици

ти ще се превърнеш в най-важното нещо за мен

студено ли ти е

Попитай ме пак…

като тогава…

тогава е сега

има една теория…

всички неща се случват в един и същ момент

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мойра Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
  • Редакция!!!!!!
    Отново благодаря!
  • И,да!-ако съзнавахме,че всичко се случва в един и същ момент,щяхме просто да съберем есенцията от всичко хубаво и да го изживеем в мир и щастие първо със самите себе си.Така ще разберем колко много щастливци има около нас,само че те ако не съзнават няма да разберат че щастието ги е навестило и ще го оставят отново и отново да си тръгне от тях...
  • Интересна теория... Слабост си ми!
  • Благодаря ви момичета...
    че не сте ме забравили...

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....