Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307
16.03.2019 г., 8:50

Време

1.1K 9 27

Часовникът,

върти стрелките

Времето,

минутите убива

следи оставя 

в руините

Бъдещето,

мислите бунтува.

Човек със въглен

пещери рисува

издига пирамиди

моли Бог,

Соломон 

със мъдрост

в Ерусалим царува

Синът избран

посрещат със възторг.

За двама само

времето е спряло

заключено за винаги

във влюбени сърца

за тях светът

е сляпо огледало

съдбата им...

една черта.

 

Март,2019г

Варна,Гавраил

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Иржи,Петър,благодаря и на двама ви че сте намерили нещо интересно в моя стих!
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Петър1 (Петър Димитров)
    Колко щастливи бяхме,
    тогава, когато нямаше часовници.
    С времето бяхме едно цяло.
  • Иржи (Ирина Филипова)
    Иржи (Ирина Филипова)
    Сигурно съм отсъствала и от себе си,Гавраиле,или твоята "фабрика"толкова е нафабрикувала,че...Любопитни са темите,върху които градиш стиховете си-има и море и история и тъга и любов и се замислям за моите-скучна работа-единствено и само хумор!Е,правя малки опити,но има много стълби,за да стигна до някаква площадка/ниво/ Адмирации за теб!!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Руми,благодаря за поздравленията.Винаги чакам твоят приятелски коментар.Слънчева седмица ти желая!
  • rumbic (Руми)
    rumbic (Руми)
    Гавраиле, харесва ми как с малко думи успяваш да опишеш цяла една епоха, а времето безспорно е най-важният елемент от нея! Поздравявам те!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0