Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307
16 mar 2019, 8:50

Време

  Poesía » Otra
1.1K 9 27

Часовникът,

върти стрелките

Времето,

минутите убива

следи оставя 

в руините

Бъдещето,

мислите бунтува.

Човек със въглен

пещери рисува

издига пирамиди

моли Бог,

Соломон 

със мъдрост

в Ерусалим царува

Синът избран

посрещат със възторг.

За двама само

времето е спряло

заключено за винаги

във влюбени сърца

за тях светът

е сляпо огледало

съдбата им...

една черта.

 

Март,2019г

Варна,Гавраил

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Иржи,Петър,благодаря и на двама ви че сте намерили нещо интересно в моя стих!
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Петър1 (Петър Димитров)
    Колко щастливи бяхме,
    тогава, когато нямаше часовници.
    С времето бяхме едно цяло.
  • Иржи (Ирина Филипова)
    Иржи (Ирина Филипова)
    Сигурно съм отсъствала и от себе си,Гавраиле,или твоята "фабрика"толкова е нафабрикувала,че...Любопитни са темите,върху които градиш стиховете си-има и море и история и тъга и любов и се замислям за моите-скучна работа-единствено и само хумор!Е,правя малки опити,но има много стълби,за да стигна до някаква площадка/ниво/ Адмирации за теб!!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Руми,благодаря за поздравленията.Винаги чакам твоят приятелски коментар.Слънчева седмица ти желая!
  • rumbic (Руми)
    rumbic (Руми)
    Гавраиле, харесва ми как с малко думи успяваш да опишеш цяла една епоха, а времето безспорно е най-важният елемент от нея! Поздравявам те!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0