Време е
Време е
Аз съм всичко за теб –
и жена, и любовница.
Аз съм смъртният грях,
доброволна затворница,
с бяла риза, прилегнала
на гърдите ти – мъжките,
напоила сърцето ти,
изсушено до смърт.
Напоих го със сокове,
изцедени от думите,
във които те вплитам
и рисувам. Безумно е
да те търся навън,
а ти да си близо –
като струна опъната
и избистрено вино.
Нацелувах ръцете ти,
издрани от стискане,
и обвих коленете,
изпожулени в мислите.
Покорих те за себе си,
после глътнах и времето,
през което те нямаше. Зная.
Бреме е.
Да те пусна е време,
за да можеш да вярваш,
със свободни коне
да препускаш, да яздиш.
Да поемеш с гърди,
отмалели от стягане,
глътка синьо небе.
Зная – време е.
Бягай…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Стефанова Всички права запазени
