petqstefanova (Петя Стефанова)
23 61
Dec 15, 2011, 12:57 PM

Време е 

  Poetry » Love
895 0 12

 

 

 

Време е

 

Аз съм всичко за теб –

и жена, и любовница.

Аз съм смъртният грях,

доброволна затворница,

с бяла риза, прилегнала

на гърдите ти – мъжките,

напоила сърцето ти,

изсушено до смърт.

Напоих го със сокове,

изцедени от думите,

във които те вплитам

и рисувам. Безумно е

да те търся навън,

а ти да си близо –

като струна опъната

и избистрено вино.

Нацелувах ръцете ти,

издрани от стискане,

и обвих коленете,

изпожулени в мислите.

Покорих те за себе си,

после глътнах и времето,

през което те нямаше. Зная.

Бреме е.

Да те пусна е време,

за да можеш да вярваш,

със свободни коне

да препускаш, да яздиш.

Да поемеш с гърди,

отмалели от стягане,

глътка синьо небе.

Зная – време е.

Бягай…

© Петя Стефанова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??