Време е!
Време е!
Ще ме виждаш във вихрушка от листа,
ще чуваш думите ми, носени от вятъра,
ще си спомняш за мене при изгрева жарък
и ще откриваш навсякъде образа ми ярък.
Ще ме чуваш как смея се чрез чуждия смях,
ще ме усещаш до теб, както някога бях.
А когато от небето като из ведро вали,
ще се сещаш за мойте красиви сълзи.
А слънцето аз ще дарявам на теб,
знам, помня, че дадох безмълвен обет
да бъда до теб неотменно, завинаги
чрез образи, песни, чрез спомени минали.
Затуй ще изпращам чрез всяка дъга
повикът „Моля те! Отиди си, тъга!”
Към теб е този мой пламенен зов:
”Време е! Завърни се, любов!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Маркова Всички права запазени
