Време е
Не ме докосвай- не,
аз съм смразяващо студена,
а ти целия в пламъци облечен,
не искам да разтопиш обвивката-
нека си остана робиня,
от години на това ме учеха да се радвам,
сега то е част от мен,
няма около какво да тичам
с танцувални стъпки,
както като малко дете-
научиха ме на валс,
ала не се танцува сам,
посягам напред, настрани,
навсякъде е пълно с празнота
и задушната тишина,
залегнала преди години.
Не можеш да я пропъдиш,
така на пълна разруха ме обричаш,
зависима до кости ме направиха,
без страх към онези
грозни, пълни с чернота
създания, които скитат тук и денем.
Може би е време да избягаш-
огнено момче...
свикнал си на живот,
изграден върху плещите на подчинени,
нямаш място до мен, нима
ниско си паднал?
Хайде, какво стоиш!
Не гледай, тръгвай си,
с теб не мога да говоря,
непонятни са ми тези думи,
на друг език ли ми говориш?
Тръгвай си...
Няма време...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слънчоглед Всички права запазени
