Поредната безвкусна вечер,
отбелязва черна точка в моя календар,
лежа в завивки с цвят небесен,
тих, със самотата за другар.
Лежа, премисляйки живота,
какво съм взел, какво съм дал,
истински ли съм обичал,
достойно ли до днеска съм живял.
Колко пъти съм ранявал,
колко пъти съм простил,
колко пъти съм ръка подавал,
и колко пъти чуждата съм уловил?
Вкусил ли съм щастието земно,
или в компания на болка съм живял,
раздавал ли съм радост безрезервно,
или омразата навред съм сял?
Лежа и мислите като река напират,
пораждат купища въпроси във ума,
и отговори често не намират,
а аз лежа и мисля за това:
време е за равносметка...
© Деян Димитров Всички права запазени