30.01.2007 г., 0:12

Време е за равносметка

829 0 5

 

 

 

 

Поредната безвкусна вечер,

отбелязва черна точка в моя календар,

лежа в завивки с цвят небесен,

тих, със самотата за другар.

 

Лежа, премисляйки живота,

какво съм взел, какво съм дал,

истински ли съм обичал,

достойно ли до днеска съм живял.

 

Колко пъти съм ранявал,

колко пъти съм простил,

колко пъти съм ръка подавал,

и колко пъти чуждата съм уловил?

 

Вкусил ли съм щастието земно,

или в компания на болка съм живял,

раздавал ли съм радост безрезервно,

или омразата навред съм сял?

 

Лежа и мислите като река напират,

пораждат купища въпроси във ума,

и отговори често не намират,

а аз лежа и мисля за това:

 

време е за равносметка...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако имаше до теб в леглото някое "коте" щеше ли да си задаваш такива мъдри въпроси? Не забравяй, че си човек и нищо човешко не ти е чуждо. Омраза, любов, болка, радост.Не може човек да върши само добри дела, защото ще му се качат на главата, свиквайки с прошката му.
  • Понякога човек има нужда да прави това. Да прецени своите постъпки.
    Много хубав стих, Деяне!!! Поздрави!!!
  • С ПОЖЕЛАНИЕ ЗА МНОГОЦВЕТНИ ВЕчЕРИ!!!
  • Да, искрен стих! Поздрав, Деяне!
  • Много искреност има в стиха ти. Браво!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...