30 ene 2007, 0:12

Време е за равносметка

  Poesía
834 0 5

 

 

 

 

Поредната безвкусна вечер,

отбелязва черна точка в моя календар,

лежа в завивки с цвят небесен,

тих, със самотата за другар.

 

Лежа, премисляйки живота,

какво съм взел, какво съм дал,

истински ли съм обичал,

достойно ли до днеска съм живял.

 

Колко пъти съм ранявал,

колко пъти съм простил,

колко пъти съм ръка подавал,

и колко пъти чуждата съм уловил?

 

Вкусил ли съм щастието земно,

или в компания на болка съм живял,

раздавал ли съм радост безрезервно,

или омразата навред съм сял?

 

Лежа и мислите като река напират,

пораждат купища въпроси във ума,

и отговори често не намират,

а аз лежа и мисля за това:

 

време е за равносметка...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ако имаше до теб в леглото някое "коте" щеше ли да си задаваш такива мъдри въпроси? Не забравяй, че си човек и нищо човешко не ти е чуждо. Омраза, любов, болка, радост.Не може човек да върши само добри дела, защото ще му се качат на главата, свиквайки с прошката му.
  • Понякога човек има нужда да прави това. Да прецени своите постъпки.
    Много хубав стих, Деяне!!! Поздрави!!!
  • С ПОЖЕЛАНИЕ ЗА МНОГОЦВЕТНИ ВЕчЕРИ!!!
  • Да, искрен стих! Поздрав, Деяне!
  • Много искреност има в стиха ти. Браво!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...