30 ene 2007, 0:12

Време е за равносметка

  Poesía
831 0 5

 

 

 

 

Поредната безвкусна вечер,

отбелязва черна точка в моя календар,

лежа в завивки с цвят небесен,

тих, със самотата за другар.

 

Лежа, премисляйки живота,

какво съм взел, какво съм дал,

истински ли съм обичал,

достойно ли до днеска съм живял.

 

Колко пъти съм ранявал,

колко пъти съм простил,

колко пъти съм ръка подавал,

и колко пъти чуждата съм уловил?

 

Вкусил ли съм щастието земно,

или в компания на болка съм живял,

раздавал ли съм радост безрезервно,

или омразата навред съм сял?

 

Лежа и мислите като река напират,

пораждат купища въпроси във ума,

и отговори често не намират,

а аз лежа и мисля за това:

 

време е за равносметка...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ако имаше до теб в леглото някое "коте" щеше ли да си задаваш такива мъдри въпроси? Не забравяй, че си човек и нищо човешко не ти е чуждо. Омраза, любов, болка, радост.Не може човек да върши само добри дела, защото ще му се качат на главата, свиквайки с прошката му.
  • Понякога човек има нужда да прави това. Да прецени своите постъпки.
    Много хубав стих, Деяне!!! Поздрави!!!
  • С ПОЖЕЛАНИЕ ЗА МНОГОЦВЕТНИ ВЕчЕРИ!!!
  • Да, искрен стих! Поздрав, Деяне!
  • Много искреност има в стиха ти. Браво!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...