30 янв. 2007 г., 00:12

Време е за равносметка

830 0 5

 

 

 

 

Поредната безвкусна вечер,

отбелязва черна точка в моя календар,

лежа в завивки с цвят небесен,

тих, със самотата за другар.

 

Лежа, премисляйки живота,

какво съм взел, какво съм дал,

истински ли съм обичал,

достойно ли до днеска съм живял.

 

Колко пъти съм ранявал,

колко пъти съм простил,

колко пъти съм ръка подавал,

и колко пъти чуждата съм уловил?

 

Вкусил ли съм щастието земно,

или в компания на болка съм живял,

раздавал ли съм радост безрезервно,

или омразата навред съм сял?

 

Лежа и мислите като река напират,

пораждат купища въпроси във ума,

и отговори често не намират,

а аз лежа и мисля за това:

 

време е за равносметка...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ако имаше до теб в леглото някое "коте" щеше ли да си задаваш такива мъдри въпроси? Не забравяй, че си човек и нищо човешко не ти е чуждо. Омраза, любов, болка, радост.Не може човек да върши само добри дела, защото ще му се качат на главата, свиквайки с прошката му.
  • Понякога човек има нужда да прави това. Да прецени своите постъпки.
    Много хубав стих, Деяне!!! Поздрави!!!
  • С ПОЖЕЛАНИЕ ЗА МНОГОЦВЕТНИ ВЕчЕРИ!!!
  • Да, искрен стих! Поздрав, Деяне!
  • Много искреност има в стиха ти. Браво!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...