27.12.2009 г., 11:20 ч.

Време нулево 

  Поезия » Друга
539 0 1

 

 

Отмервам време нулево

с един ръждясал, луд часовник.

Не ми е тежко бремето -

три сиви стаи и един любовник.

 

Не свършва моят ден и не започва.

И мисля си понякога как лесно свиквам,

без интуиция и без да знам посоките.

Във моя свят табелите не са за никъде.

 

И мисля си... защо да страдам?!

Да ви приличам, а да съм толкова различна?!

Душите ви са плоски, кръгли циферблати!

Изгубило е времето стрелките си.

 

 

 

© Натали Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Втора строфа, 4-ти стих - оправи си стъпката, иначе е хубаво
Предложения
: ??:??