Време нулево

Poetry » Other

881 0 1

Отмервам време нулево

с един ръждясал, луд часовник.

Не ми е тежко бремето -

три сиви стаи и един любовник.

Не свършва моят ден и не започва.

И мисля си понякога как лесно свиквам,

без интуиция и без да знам посоките.

Във моя свят табелите не са за никъде.

И мисля си... защо да страдам?!

Да ви приличам, а да съм толкова различна?!

Душите ви са плоски, кръгли циферблати!

Изгубило е времето стрелките си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Stormbr1ngeR

Втора строфа, 4-ти стих - оправи си стъпката, иначе е хубаво

2009-12-27T19:29:12+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0