Време нулево

Poetry » Other

882 0 1

Отмервам време нулево

с един ръждясал, луд часовник.

Не ми е тежко бремето -

три сиви стаи и един любовник.

Не свършва моят ден и не започва.

И мисля си понякога как лесно свиквам,

без интуиция и без да знам посоките.

Във моя свят табелите не са за никъде.

И мисля си... защо да страдам?!

Да ви приличам, а да съм толкова различна?!

Душите ви са плоски, кръгли циферблати!

Изгубило е времето стрелките си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Stormbr1ngeR

Втора строфа, 4-ти стих - оправи си стъпката, иначе е хубаво

2009-12-27T19:29:12+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0