В детските спомени
ти си със мене.
Търся го често
волното време,
когато сигнала
изсвирила, тичах
да дойда при теб.
И как те обичах...
Ах, спомени мои...
Време, върни ми
дните вълшебни
с русото Мими.
За мен, че сестра,
приятелка беше,
в детските сънища
до мене вървеше,
задачи решавахме,
четяхме уроци,
посещавахме
всички
учебни кръжоци...
Годините бързат,
отлитат и ето
в спомени само
остана детето.
Пораснали
тръгнахме
в различни посоки.
Учихме години -
в различни насоки.
Различни, разумни
се срещаме вече,
когато детството
остана далече.
Но спомени скъпи,
незабравими,
пазя в сърцето
за русото Мими.
© Харита Колева Всички права запазени