В детските спомени

ти си със мене.

Търся го често

волното време,

когато сигнала

изсвирила, тичах

да дойда при теб.

И как те обичах...

Ах, спомени мои...

Време, върни ми

дните вълшебни

с русото Мими.

За мен, че сестра,

приятелка беше,

в детските сънища

до мене вървеше,

задачи решавахме,

четяхме уроци,

посещавахме

всички

учебни кръжоци...

Годините бързат,

отлитат и ето

в спомени само

остана детето.

Пораснали

тръгнахме

в различни посоки.

Учихме години -

в различни насоки.

Различни, разумни

се срещаме вече,

когато детството

остана далече.

Но спомени скъпи,

незабравими,

пазя в сърцето

за русото Мими.