И пак е пролет, тъй очаквана от всички.
На вън се чуват песнопойни птички.
Дърветата разцъфнали ухаят.
И те карат да се чувстваш в раят.
Душата ти криле изкарва.
Започва да мирише на любов.
И пак отново всичко се преражда.
Пак е време за живот!
© Теодора Иванова Всички права запазени