19.08.2006 г., 23:59

Време..за обич

1.2K 0 19

Искаш... И идваш...
Искам... И влизаш...

По ъглите..
старите спомени
чакат причастие.
Но южния вятър,
докоснал телата ни,
следващи мигове носи.
С горещо езиче,
пламъкът трепкащ,
проектира усмивка...
...и вяра...
за да я случим.

Искаш
да бъдеш със мен.
Подаряваш ми време.
Искам
да бъда със теб.
Втъкавам
във времето обич.

Колко тържествен
е този момент!
Празник е!
Не свирете тревога!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николинка Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно е ... безкрайно вълнуващо си описала любовта ... Браво!!!
  • Здравей,Димана!
    Срещите ни с любовта/нека така се изразя/са многолики и това до известна степен изкривява представата ни за нея..Не винаги се върви по отъпкани пътеки..
    А що се отнася до твоя текст..хареса ми идеята,която криволичейки между нещата, сама себе си утвърждава..
    Благодаря ти за коментара!
    Поздрав!
  • Благодаря ти,Веси!
    То всъщност така си стоят нещата..
    Поздрав!
  • Искаш... И идваш...
    Искам... И влизаш...

    Браво! Много силно!
  • Благодаря ви!
    Поздрав!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...