Aug 19, 2006, 11:59 PM

Време..за обич

  Poetry
1.2K 0 19

Искаш... И идваш...
Искам... И влизаш...

По ъглите..
старите спомени
чакат причастие.
Но южния вятър,
докоснал телата ни,
следващи мигове носи.
С горещо езиче,
пламъкът трепкащ,
проектира усмивка...
...и вяра...
за да я случим.

Искаш
да бъдеш със мен.
Подаряваш ми време.
Искам
да бъда със теб.
Втъкавам
във времето обич.

Колко тържествен
е този момент!
Празник е!
Не свирете тревога!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николинка Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотно е ... безкрайно вълнуващо си описала любовта ... Браво!!!
  • Здравей,Димана!
    Срещите ни с любовта/нека така се изразя/са многолики и това до известна степен изкривява представата ни за нея..Не винаги се върви по отъпкани пътеки..
    А що се отнася до твоя текст..хареса ми идеята,която криволичейки между нещата, сама себе си утвърждава..
    Благодаря ти за коментара!
    Поздрав!
  • Благодаря ти,Веси!
    То всъщност така си стоят нещата..
    Поздрав!
  • Искаш... И идваш...
    Искам... И влизаш...

    Браво! Много силно!
  • Благодаря ви!
    Поздрав!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...