Aug 19, 2006, 11:59 PM

Време..за обич

  Poetry
1.2K 0 19

Искаш... И идваш...
Искам... И влизаш...

По ъглите..
старите спомени
чакат причастие.
Но южния вятър,
докоснал телата ни,
следващи мигове носи.
С горещо езиче,
пламъкът трепкащ,
проектира усмивка...
...и вяра...
за да я случим.

Искаш
да бъдеш със мен.
Подаряваш ми време.
Искам
да бъда със теб.
Втъкавам
във времето обич.

Колко тържествен
е този момент!
Празник е!
Не свирете тревога!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николинка Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотно е ... безкрайно вълнуващо си описала любовта ... Браво!!!
  • Здравей,Димана!
    Срещите ни с любовта/нека така се изразя/са многолики и това до известна степен изкривява представата ни за нея..Не винаги се върви по отъпкани пътеки..
    А що се отнася до твоя текст..хареса ми идеята,която криволичейки между нещата, сама себе си утвърждава..
    Благодаря ти за коментара!
    Поздрав!
  • Благодаря ти,Веси!
    То всъщност така си стоят нещата..
    Поздрав!
  • Искаш... И идваш...
    Искам... И влизаш...

    Браво! Много силно!
  • Благодаря ви!
    Поздрав!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...