filantrop (Николинка Станчева) filantrop (Николинка Станчева)
26
19 ago 2006, 23:59

Време..за обич

  Poesía
1.2K 0 19

Искаш... И идваш...
Искам... И влизаш...

По ъглите..
старите спомени
чакат причастие.
Но южния вятър,
докоснал телата ни,
следващи мигове носи.
С горещо езиче,
пламъкът трепкащ,
проектира усмивка...
...и вяра...
за да я случим.

Искаш
да бъдеш със мен.
Подаряваш ми време.
Искам
да бъда със теб.
Втъкавам
във времето обич.

Колко тържествен
е този момент!
Празник е!
Не свирете тревога!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николинка Станчева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • pepchety (Пенка Лесидренска)
    pepchety (Пенка Лесидренска)
    Страхотно е ... безкрайно вълнуващо си описала любовта ... Браво!!!
  • filantrop (Николинка Станчева)
    filantrop (Николинка Станчева)
    Здравей,Димана!
    Срещите ни с любовта/нека така се изразя/са многолики и това до известна степен изкривява представата ни за нея..Не винаги се върви по отъпкани пътеки..
    А що се отнася до твоя текст..хареса ми идеята,която криволичейки между нещата, сама себе си утвърждава..
    Благодаря ти за коментара!
    Поздрав!
  • filantrop (Николинка Станчева)
    filantrop (Николинка Станчева)
    Благодаря ти,Веси!
    То всъщност така си стоят нещата..
    Поздрав!
  • Веси (Весела Кънчева)
    Веси (Весела Кънчева)
    Искаш... И идваш...
    Искам... И влизаш...

    Браво! Много силно!
  • filantrop (Николинка Станчева)
    filantrop (Николинка Станчева)
    Благодаря ви!
    Поздрав!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0