Някакъв часовник стар
на стената до мен...
повтаряше в своя ритъм студен,
че времето спира и скоро не мога да те видя.
Спомних си нощта, в която ти спеше до мен,
тогава всичко отлитна за миг.
Звукът на стрелките, отекващи с вик,
съобщаваха всяка последна секунда,
тогава го молех да спре този ритъм зловещ,
но той нямаше срам и препускащ без жал
отсече - „времето ти изтече“!
"Цък-Цък-Цък" -
дочувам звука му отново до мен,
чаках среща с теб и гледах с поглед смутен -
да препуска времето пак -
молех се аз с нечовешкия си глас!
© Анжела Ангелова Всички права запазени