Някакъв часовник стар

на стената до мен...

повтаряше в своя ритъм студен,

че времето спира и скоро не мога да те видя.

Спомних си нощта, в която ти спеше до мен,

тогава всичко отлитна за миг.

Звукът на стрелките, отекващи с вик,

съобщаваха всяка последна секунда,

тогава го молех да спре този ритъм зловещ,

но той нямаше срам и препускащ без жал

отсече - „времето ти изтече“!

"Цък-Цък-Цък" -

дочувам звука му отново до мен,

чаках среща с теб и гледах с поглед смутен -

да препуска времето пак -

молех се аз с нечовешкия си глас!